Казвам се Цветанка Василева. На 52г съм, от гр.София, по професия съм агроном.
Диагнозата ми е „Прогресивна мускулна дистрофия“
Първите симптоми се появиха преди около 15г. Започнах да не мога да се качвам по стълби и в превозни средства на масовия градски транспорт, също изпускам предмети с ръцете си. Започнах консултации с различни специалисти и след направено генетично изследване се доказа диагнозата.
Приех диагнозата смирено.
За „Българска Хънтингтън Асоциация “ разбрах от моя съседка, която работи в ИСУЛ. От две години посещавам Центъра за подкрепа на семейства с редки диагнози. Участвам в програмата за рехабилитация и психологическа подкрепа. Хората от тази Асоциация са винаги с позитивно настроение, усмихнати и за всяко едно нещо, спрямо възможностите си са ми помагали.
За мен най-трудно е излизането от вкъщи, тъй като ми е затруднено придвижването. Трудно ми е да отида на лекар, да си взема пенсията, да си платя сметките, да си напазарувам. Затова за мен най-важен е транспорта и рехабилитацията. Имам нужда и от социален работник.
Надявам се “ Българска Хънтингтън Асоциация “ да продължи да се развива, защото лично аз имам нужда от хората, които работят в нея.
Живея с мотото “ Кръгом и пак напред“. Моята надежда е, че трябва да си помагам сама, за да ми помагат и другите.
